Беше тихо до 6:10 и после като че някой натисна голямо невидимо копче,което активира светът и го накара да заработи отново. Песента на щурците беше продължен от тази на птиците,а шумът на тишината бе разбит от бръмчито на колите, а е така рано.Животът пак течеше на пълни обороти,а аз наистина ли изкарах буден цялата нощ, лежейки, мечтаейки? Та нали за това наричам себе си мечтател. Някои биха ми казали,че ако ни зарежа мечтаенето живот щял да ме подмине и навярно са прави, но нали животът и тях подминава, а те нека са реалисти! А аз точно за това обичам нощта, независимо какъв си, дали добър или лош, без значение дали си самотен, нещастен или обичан, пред съня, така както и пред смъртта, всички са равни. Но само аз, както сама луната сред звездите стоя буден и броя светлините.
Луд би ме нарекал? Достатъчно вече го сториха, но нека слагат ми етикети нека, тя моята история е дълга и тежка, но нека продължим със прекрасната вечер, ах да беше тя вечна! Или да можеше светът да спре, да ми позволи да се порадвам на тези светлини, така далечни,като утрешният ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар