На приятел

На приятел

 Всичко започна в следобеда на девети Март. Спомням си го ясно , сякаш беше преди 3 дни. Беше прекрасен пролетен ден,лицата на хората бяха обсипани с усмивки, слънцето , макар че се оттегляше в покоите си , все още озаряваше небето. Едно момче тъкмо бе взело подаръка за своята  приятелка и я чакаше на спирката на петицата до НДК-а. Чакаше своята приятелка с необичайно,хубаво и доста интересно име и очи,толкова интересно сини, сякаш морето и небето се бяха слели и бяха образували цвета им.
 Момчето беше притеснено , тъй като се бяха запътили към купон,на който той не познаваше никого , освен своята приятелка. Тя бе единствената причина, момчето да отиде на купона. Бе му дала думата си, че няма да го остави сам.
 Момчето седеше и чакаше и изведнъж забеляза своята приятелка да се задава от към метрото заедно с още хора и отидоха да ядът палачинки.
 После се качиха на трамвая четворка към Овча Купел. В Трамвая се носеше миризма на цигари, не беше редно,но шофьорът явно не беше на това мнение. Погледнах го , имаше най-изпитите скули ,които съм виждал. Нима цигарите щяха да причинят същото и на мен? Отнесох се за секунда. Тя правеше всичко възможно за да аз да се отпусна и успя.
 Да ,аз бях притесненото момче. Тя ми бе даля думата си,че няма да ме изостави, но уви , ме предаде. В момента в който влезнахме в апартамента тя изчезна, изпари се. Озовах се в непозната територия , чужда. Уплаших се..
 Нещо ми подсказа , че нямам място там,исках да си тръгна на петата минута,но нещо ме задържа. Не знам дали беше уважението ми към нея или себеуважението ми.Исках да дам шанс да купона, не на нея , в моите очи, нея вече я нямаше. Запознах се с едно момиче,не помня името ѝ,но след две чашки уиски на екс започнах да я намирам красива. После забелязах една красавица , беше изкусителна като текилата която "пиеш" от врата на човек. Тя изглежда беше Party animal.Движенията ѝ ме караха да не забелязвам никой друг във стаята...Разбира се след водката и текилата я забравих,дори не се запознах с нея.
 Купона беше в разгара си , питиетата бях на мястото си , всички танцуваха.Светлините се губеха,музиката бе единственото което чувах и виждах.
 Сега инстинктите ми за самосъхранение ми подсказваха да си почина, но веднага щом ми се отвори възможност награбих чашата, а и наргилето.Беше толкова красиво , как дима излизаше от устата ми, сякаш че самата ми душа си проправяше път извън тялото ми.
 Забелязах моята приятелка да се натиска с друго момче, но тя вече ми бе безразлична , не ме интересуваше дали диша дори. Тя ми бе дала дума да не ме оставя , но въпреки това се радвах на добронамереният произвол на съдбата.
Беше купон като купон: пиене , ядене , музика. Със тази особеност , че последният човек който всъщност исках да виждам бе самият домакин, заради когото отидох първоначално.
Като се напих достатъчно събрах кураж и си тръгнах.